Хипогеумът на Ħal Saflieni е неолитна подземна структура, датираща от фазата Saflieni (3300 - 4000 г. пр.н.е.) в малтийската праистория, разположена в Паола, Малта. Често е наричана просто Хипогеум (на малтийски: Ipoġew), което на гръцки буквално означава "подземен".
Смята се, че хипогеумът е бил светилище и некропол с останките на повече от 7000 души, документирани от археолозите, и е сред най-добре запазените примери за малтийската култура на храмовото строителство, която е създала и мегалитните храмове и каменния кръг Шара.
Хипогеумът Ħal Saflieni е комплекс, съставен от свързани помежду си скално-изсечени камери, разположени на три различни нива. Комплексът е бил използван в продължение на много векове, като най-ранните останки и по-късните открити останки датират от ранната бронзова епоха (около 1500 г. пр. Хр.).
Интересни факти за
Хипогеумът
Най-горното ниво се състои от голяма кухина с погребални камери от двете ѝ страни. Възможно е първоначално тази зона да е била открита към небето. Разкопките в началото на 90-те години на ХХ век показват, че вероятно е имало монументална структура, обозначаваща входа.
Една врата води към средното ниво, където се намират някои от най-известните елементи на Хипогея. Те включват сложни стенописи с червена охра и красиво издълбани елементи, които напомнят за архитектурни елементи, често срещани в съвременните мегалитни храмове.
До най-дълбокото от трите нива, наречено Долно ниво, се стига по седем стъпала от камерата, която е известна като "Светая Светих".
До днес са оцелели по-малко от 20 черепа от предполагаемите 7000 души и първият по рода си интердисциплинарен анализ на останките има за цел да отсее научните факти от фантастиката.